Всеки е чувал идиотския въпрос ти какъв искаш да станеш като порастнеш. Като бях млад отговарях журналист. Сега съм журналист, обаче вече искам да съм дупка. В центъра на София. Някъде около НДК.
Някои сега ще вдигнат високо вежди.
Обяснявам : 
Ако съм дупка в центъра, за мен ще се грижат един куп хора. Йорданка Фандъкова на път за интервю може да си счупи токчето. Веднага ще ме запълнят с хубав асфалт. Ще ме снимат от телевизията. За мен ще се изпишат поне 240 статии. Ами счупеното токче на кметицата ще стане важно почти колкото миризливия чепик на онзи иракски хулиган който не успя да нацели Буш по китарата.

Ако имам късмет, около мен ще се завърти колата на Бойко Борисов. Само да не си счупи шарнир в мен, защото от яд ще прекара метрото през мен. А той пълни дупки всякакви.
Това е само началото на моя бизнес-план.
След като стана добре запълнена дупка, ще изкарввам по три лева на час. СМС- за паркиране в червено-зелено-синьо-жълтата платена зона за паркиране. Така за 12 часа в центъра ще ми се събират по 36 лева! За 20 работни дни ще се натрупат 720 лева! Ако някой ме вземе за платено място още по-добре...
Когато идват чужди делегации за конференеции ще ме боядисват и чистят с шампоан. Когато има чалга концерти точно над носа ми ще минават перхидролени звезди, на които се виждат сливиците през токчетата. Абе страшна работа.
Така ще ме мадминава само дупката на разклона около Велико Търново. Където седяла Ана-Мария.

Колко много дупки има - не само в асфалта. Не само в бюджета. Какви дупки има само в здравното министерство, а хилещата се Ана се чуди къде отишли 60 милиона. Ами в дупката. Ама не в асфалта. А в джоба. На някои партийци. Мама му стара. Ако си дупка в джоба ще минават много пари през теб. Лошото е, че ако си дупка в джоб някой може да те обърка с оная дупка.
ама така си е - като си решил да бъдеш дупка трябва да свикваш през теб да минават всякакви работи. Затова не ставам за дупка. Дано ставам за човек.