Когато беше избран за кмет, Бойко Борисов обеща, че първото нещо, което ще направи е да запълни една дупка. Оттогава Бойко има някаква перверзна дружба с дупките.
Дупка до дупка, навсякъде преследват Генерала. То не бяха дупки по улиците, не бяха дупки в бюджета, не бяха дупки, през които изтича информация...
Наскоро обаче хит на политическия битак са министерските дупки. Или по-скоро сатурновите дупки в правителството.
След като най-голямата дупка Румяна Желева се продъни в брюкселската яма, Бойко трябваше отново да пълни дупки. Кристалина Георгиева запълни дупката в Еврокомисията, Николай Младенов запълни дупката във Външно, а Аню Ангелов запуши дупката в Министерството ан отбраната.
Сега Илиан Михов трябва да попълва дупките в икономическата стратегия. Ама като има толкова дупки не означава, че сме заприличали на Швейцария. Или поне на сиренето. Обяснението е като дупките по пътищата. Некачествен асфалт, по-тънък от от стандартния, но нов-новеничък. Някои могат да се излъжат, че може да издържи дълго. Но при първия дъжд отдолу лъсва чакъл. Или пясък. Кофти работа.
Вчера бойко каза, че Николай Младенов бил първоначалния вариант за външен министър. Само не мога да разбера какво е станало, когато е реден кабинета - да не са си играли на тука има тука нема - а познай къде е министърчетооо...
Въпросът обаче е дали трябва да се спре дотук. Защото дупки много. Не само в кабинета. Да не припомням Тошко Маниака, бум мада фака. Въпросът е бързо да се запълнят, за да не изтекат през тях европейските пари.

Генералът като раздаваше награди на пожарникарите сподели, че като млад пръв влизал в огъня. Оттогава имал седем дупки.... на крака. Вие кво си помислихте, а?
Исус има само три дупки, нашия има седем. И сега ако някой ми каже че това не е един вид стигма.